Tsvetomir Assenov
Tsvetomir Assenov /Press/
Цветомир Асенов
"Du volume, de la couleur, mais quelle couleur ! Elle vous envahit et les nombreuses formes, avec leur traitement soigné des dégradés, nous emmènent dans un véritable carnaval de tonalités. On ne sait plus où regarder, alors on s’attache à reconnaître des formes : des mains, des visages, une poitrine, un bras… autant de morceaux de corps qui nous confortent dans l’idée que tout s’entremêle avec joie dans une splendide luminosité. Celle-ci m’a permis d’apercevoir cette oeuvre de Assenov Tsvetomir, en fin de journée, dans un grand palais assombri par l’heure tardive."
Le Souffle Créatif "Art en Capital Paris 2013 "
http://le-souffle-creatif.com/2013/12/art-en-capital-paris-2013/\
Vladimir Svintila: /Texte écrit pour l'exposition Un univers parallèle/
(…) C’est une masse bouillante où le monde matériel et le figuratif fusionnent et dérivent l’un de l’autre. Cette harmonie est plein de tension, les figures et les visages sont extraits à force de l’objectivité infestée. Ils présentent une composition parfaite dont le principe primordial est la déformation. La déformation est souvent connotée à des mauvaises esquisses. Mais dans les déformations chez Assenov il y a beaucoup de lyrisme. Et nous nous souvenons que chez Masson, Magritte, Modigliani, la déformation il y a des fonctions lyriques très concrètes. Pour Assenov la déformation à caractère expressionniste est très lointaine… La vie englobe des fragments de figures et d’objets fantastiques… Et c’est la fête de la création, ou plus précisément, de ce qui a été crée. / magazine Art 50-51/1998/
Владимир Свинтила пише по повод на изложбата Паралелни светове:
(...) Това е кипяща маса, където предметното и фигурното се сливат едно с друго и произхождат едно от друго. Това съчетание е изпълнено с напрежение, фигурите и лицата са изтръгнати с усилие от гъмжащата предметност. Те представляват един отлично композиран ансамбъл, чиито основен принцип е деформацията. Деформацията у нас е по-често лошата рисунка. В деформациите на Асенов има много лирика. И ние си спомняме, че у Масон, Маргрит, Модилиани деформацията има точно лирически функции. Асенов е чужд на деформацията с експресионистичен характер...Животът обединява фрагменти на фигури и на фантастични предмети....И това е тържество на сътворението, по-точно на сътвореното. / списание Изкуство бр.50-51/1998/
По повод изложба в Париж , преподавателя в Сорбоната Давид Шваегер споделя своите впечатления: “През един хубав юнски ден имах шанса да срещна художника Асенов в Париж, както и възможността да му споделя колко много ме беше докоснал дискретния и чувствителен еротизъм на неговата живопис. Каква беше изненадата ми, когато той ми подхвърли, едновременно с категоричен и мъничко подигравателен тон, че неговите картини са всичко друго, но не и еротични... Какво тогава да съзерцаваме и да търсим зад тези голи тела, зад тези портрети на жени, сграбчени от мощни коне, или зад тези погледи, излъчващи инфантилно воайорство, препускащи с изкушенията на нежния пол? Може би - казвам го, защото диалогът, който проведохме, ми позволява - сексът е само метафора, присъствие и привидност в съзерцателното изследване на живописта, на тази “най-голяма любов”: плътта в момент на екстаз – както Бернини така умело ни научи! – това е една от най-обаятелните картини въобще“. / вестник Култура - Брой 37 (2610), 29 октомври 2010/
В рецензия по повод изложба във Виена изкуствоведа проф. Красимира Коева изследва сюжетната обусловеност на творчеството: „Образният свят на автора е пределно лаконичен и изцяло антропоморфен – т.е. посветен е на човешката фигура, и то главно на женската. Метаморфозите на жената в неизброими варианти населяват платната на Асенов без да се повтарят и без да омръзват, като при това всъщност присъства една-единствена жена. Жената-идея, жената-фикция, жената-реалност, привидно позната и постоянно изменчива.” И още: „Живописното изграждане издава богата пластическа култура и познания на автора, при което извори за вдъхновение са най-разнообразни епохи и автори – от Ренесанса, до авангардните търсения на ХХ век. Въпреки това, предпочитанията на Цветомир Асенов са в по-голямата си част посветени на модернизма от първите десетилетия на века – Пикасо, Модилияни, Де Кирико, Пикабия, Леже, Малевич, Соня и Робер Делоне, Егон Шиле, Георг Грос, Ото Дикс.” /част от рецензия с която се открива изложба в Дом Витгенщайн, Виена/
http://paper.standartnews.com/archive/2004/02/04/art/s3980_3.htm
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=42925
http://www.kultura.bg/media/my_html/2330/c-asenov.htm
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2004/12/20/84963_cvetomir_asenov_pokazva_svoite_tvorbi_za_luvura/
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2002/12/12/49740_cvetomir_asenov_napravi_izlojba_ot_glasnite_i/
http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/07/faces/s3151_6.htm
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17590
http://paper.standartnews.com/archive/2000/05/28/art/story2.htm